В село Лобош има всичко необходимо за местните жители, така че да не изпитват остър недостиг на консумативи или каквото и да било друго. В същото време населеното място е разположено близо до областния град Перник, а Перник пък се намира на по-малко от един час път до столицата София. Всичко това обуславя наличието н удобен и бърз транспорт за тези, които живеят в селото и работят в някои от двата града. Обществените институции в селото не са много на брой, като за учениците има на разположение две училища. Всъщност те функционират до определено време, преди да бъдат разрушени и на тяхно място да се изгради детска градина. Но учениците от селото не са оставени на произвола на съдбата,а им е осигурен транспорт до училища в съседни села. За сметка на това малките от цялата община посещават лобошката детска градина, за която общината е осигурила транспорт.
Сред културните и природни забележителности в Лобош се отличава православната църква Свети Харалампи. Тя е изключително красива на външен вид и носи белезите на типичната българска архитектура. В централната част на селото са разположени предимно къщи от старинен тип и на техния фон храмът ярко се отличава. Църковното сияние може да бъде забелязано отдалеч, а това се дължи на благоприятното разположение на постройката. Сиянието обаче едва ли щеше да е факт, ако на храма не бе направена специална реставрация. Това свеобразно възстановяване на храмове прави така, че за хората от много села в страната да има на разположение действащи храмове за литургии и палене на свещи за живи близки хора и покойници. В двора на църквата се намира още една сграда, също като нея възстановена много умело и професионално. Става дума за музея на селото, в който на съхранение се намират много старинни предмети от отминали епохи и времена. Те са своеобразно доказателство за почитането на традициите. Преди музеят да се появи, тук се е помещавало килийното училище по време на Възраждането. Ето как тази сграда и днес продължава да бъде символ на образованието и просвещението за млади и стари хора.
Не са много редовните събития, отбелязвани подобаващо всяка година в село Лобош. Но има един празник, който няма как да бъде пропуснат и става дума за Спасовден. Тогава именден празнуват не само хората с имената Спас и Спаска, но също Спасимир и други. Не това обаче има чак толкова голямо значение за местните жители. Те отдават дължимото и на традиционния селски събор, провеждан всяка година през последната неделя на деветия месец септември. За населението може да се каже обобщено, че работи в двата най-близки града в лицето на София и Перник. Не всички обаче пътуват всеки ден за работа. Някои от тях се грижат за домашните животни, сред които преобладават овцете и козите. Кравите също са неделима част от домашния добитък, а заедно с това върви и грижата за зелечнуковите градини. За съжаление се наблюдава траен процес на намаляване броя на населението, като главна причина е отдалечеността от училища, работа и важни институции.
